Тридесет и шестите зимни четения в Регионалния исторически музей Враца започнаха тази вечер с археологическа тема. Директорът на музея и археолог Георги Ганецовски представи работата и откритията по време на спасителните археологични проучвания на обект 4 край село Дърманци, община Мездра. 

В рамките на три години са провеждани проучванията. Екипът е бил изложен на множество изпитания, работейки при сложни климатични условия и в кратки срокове, каза Ганецовски в залата. Той напомни, че спасителните археологически разкопки са извършвани по новото трасе Мездра-Ботевград по заявка на Агенция "Пътна инфраструктура". По думите му теренът се намира в землището на село Дърманци на десния бряг на река Искър, на 900 метра северозападно от центъра на селото. 

Разкопана площ е 24 000 кв. м. Общият брой проучени вкопани структури е 133 датиращи от ранно желязната епоха (VIII-VI век преди Христа), късно желязната епоха (IV-II век преди Христа) и българското средновековие (X-XI век). Открити са над 180 броя кремъчни артефакти. Всички структури са заснети с фотограметрични модели като археологът демонстрира пред публиката системата и как се визуализират находките. 

Ръководителят на археологическия екип Георги Ганецовски разкри, че е открит отлично запазен кухненски съд от ранно желязната епоха. До него е имало голяма паница с нанесена специфична, т.нар. щампова украса. За пръв път в района са намерени и керамични обредни пластики. Едната пластика е оформена като диск и според екипа археолози символизира слънце, светлина, вечност, живот. Друга е оформена като типичните изрязвания на дъбов лист. Дъбът е известен с неговата вековност, дълголетие, поясни Ганецовски. Друга пластика е с характерни оформени два израстъка и символизира мъжкото и женското начало – представя идеята за плодородието. На още една интересна пластика се натъкват експертите – с формата на щит и характерни изрязвания от двете страни. Тези керамичните предмети имат съвсем явна символика и се намества пъзел на послание, което са ни оставили древните траки, каза археологът. 

Тънкостенни щамповани съдове също са били открити, както и фрагменти от каменни инструменти за стриване на житни зърна за добиване на брашно.   

Ганецовски разказа и за открита структура, която е била запълнена с над 70 броя речни камъни. Положихме усилия да ги преброим, защото не успяхме да намерим обяснение и остана загадка смисълът на камъните, каза археологът. Той добави, че траките и тракийският период трябва да се разглеждат в по-голямата си многостранност. „Не можем да идентифицираме траките само със съкровища и сребро, а има една много по-голяма многоаспектност в техния бит и обреди, до които, благодарение на тези разкопки успяваме да се докоснем. Моето лично наблюдение е, че цялото дърманско поле представлява археология. И неминуемо възниква въпросът – всички тези вкопани структури, обредни ями, разположени на брега на река Искър са ползвани от хора, живеещи в близост. А къде е селището на древните траки?“ каза Ганецовски пред публиката тази вечер. 

Той допълни, че откритите кремъчни артефакти показват, че въпреки технологиите на траките за обработка на метали и за керамично производство, кремъкът е продължавал да бъде употребяван. 

„Направените археологически проучвания дават съвсем нови данни за културата и свързаните с тях стопански и обредни дейности през ранно желязната епоха, през късно желязната епоха и българското средновековие в тази част на България. Откритите структури и находки дават нова информация за духовната култура, средата и обредните дейности на местното население“, каза Генецовски в заключение. В рамките на проучванията са правени пространствени анализи, които подпомагат работата на археолозите, допълни археологът. Предстои да се подготви и публикува научен доклад за всички намерени артефакти на обект 4 край Дърманци, каза той.  

Зимните четения, организирани от Регионалния исторически музей (РИМ) са подготвени от девет експерти, историци и археолози, част от колектива на музея и двама външни гости. Те ще продължат всяка сряда до 23 април. Директорът на РИМ – Враца Георги Ганецовски обяви, че предстои да излезе първият сборник, в който ще бъдат включени някои от разработките на колегията от музея, които са представяни по време на зимните четения.